Адвокати подадоха нов иск заради аферата "НАП лийкс"
Група адвокати и експерти по киберсигурност и защита на персонални данни заведоха колективен иск срещу Националната организация по приходите заради огромния скандал от 2019 година, прочут като " Национална агенция за приходите лийкс ". Те настояват, че повече от две години след абсурда с приключването на персоналните данни на милиони българи, осъдени действително няма, а приходната организация не е направила съвсем нищо, с цел да извърши действително условията на еврорегламента GDPR.
" Национална агенция за приходите носи отговорност за неспособността си да даде сигурни електронни услуги, опазвайки предоставените й персонални данни. Пробивът в осведомителната система на Национална агенция за приходите е еманация на неналичието на страна, агенцията непрекъснато популяризира електронните си услуги, а не може да опази персоналните ни данни, разясняват юристите Димитър Калдамуков и Жулиета Мандажиева. Те показват, че от пробива бяха наранени над 6 млн. субекти, а Национална агенция за приходите е уведомила едвам 189 от тях и действително големият брой хора даже не знаят, че данните им са изтекли. При гигантския теч се появи и странна директория, озаглавена Qne Qnev (Яне Янев), с ЕГН-та на 1 048 575 души, групирани там по неразбираеми признаци. В тази връзка юристите означават: " На дневен ред до ден сегашен стои въпросът дали в приходната организация не са извършвани нерегламентирани обработки, като са съставяли специални описи на забавни за някого лица - съдии, частни правосъдни реализатори, футболисти и така нататък, които след това са били употребявани за цели, които са отвън закона ".
Адвокатите напомнят, че в интернационален проект пробивът докара до такава степен, че редица страни отказаха да споделят данни с Национална агенция за приходите. Глобалният конгрес за бистрота и продан на информация за данъчни цели също спря да обменя информация с Национална агенция за приходите и към момент не е ясно дали " мораториумът " продължава. Така или другояче, България понесе изключително тежък репутационен удар, акцентират юристите.
Заради всички тези аргументи в груповия иск се упорства Национална агенция за приходите да бъде наказана на следното:
- да информира безусловно всички наранени от теча над 6 млн. български жители, както повелява GDPR.
- да приключи правенето на описи от вида Qne Qnev или да изясни какви са задачите и изгодите от основаването им.
- да потърси имуществена отговорност на директно виновните за пробива.
- да приложи всички ограниченията за отбрана на персоналните данни, които европейското и българското законодателство изискват.
- да възвърне обмена на информация с Глобалния данъчен конгрес.
- да възложи независим одит, който да даде оценка съответна ли е НАП от позиция на размера и чувствителността на данни, които обработва, и да се разгласява одитният отчет.
Искът е заведен в края на предходната седмица, като на процедура сплотява 13 искови молби. " Сега чакаме противоположна връзка от съда, който евентуално ще изиска спомагателна информация, показват юристите, като прецизират, че воденето на делото е допустимо с помощта на безвъзмездната финансова помощ тна.
Това е следващо сходно дело против приходното ведомство, само че в тази ситуация забавното е, че ищците нямат финансови искания, а желаят съдът да подреди на данъчната администрация да извършва отговорностите си. Всъщност и при множеството от предходните каузи задачата на засегнатите е не толкоз да получат обезщетение, едвам " дисциплинират " приходната организация.
Какво се случи?
През лятото на 2019 година след хакерска офанзива против осведомителната система на Национална агенция за приходите данни на милиони физически и юридически лица, събирани за задачите на данъчното облагане, изтекоха в интернет. Докато абсурдът, добил известност като " Национална агенция за приходите лийкс ", се вихреше, тогавашният директор на приходното ведомство Галя Димитрова бе в отпуск и реши да не го приключва предварително. Министърът на финансите Владислав Горанов откри държанието на подопечната му служителка за обикновено и не я в профил, а тя не откри причина да подаде оставка въпреки грандиозния скандал.
Впоследствие организацията беше санкционирана с 5.1 млн. лева от Комисията за отбрана на персоналните данни. Санкцията е обжалвана от данъчната администрация в съда и разногласието още се точи. Засега единствените осъдени за " Национална агенция за приходите лийкс " са двама чиновници от ИТ отдела на Национална агенция за приходите, които бяха уволнени.
" Национална агенция за приходите носи отговорност за неспособността си да даде сигурни електронни услуги, опазвайки предоставените й персонални данни. Пробивът в осведомителната система на Национална агенция за приходите е еманация на неналичието на страна, агенцията непрекъснато популяризира електронните си услуги, а не може да опази персоналните ни данни, разясняват юристите Димитър Калдамуков и Жулиета Мандажиева. Те показват, че от пробива бяха наранени над 6 млн. субекти, а Национална агенция за приходите е уведомила едвам 189 от тях и действително големият брой хора даже не знаят, че данните им са изтекли. При гигантския теч се появи и странна директория, озаглавена Qne Qnev (Яне Янев), с ЕГН-та на 1 048 575 души, групирани там по неразбираеми признаци. В тази връзка юристите означават: " На дневен ред до ден сегашен стои въпросът дали в приходната организация не са извършвани нерегламентирани обработки, като са съставяли специални описи на забавни за някого лица - съдии, частни правосъдни реализатори, футболисти и така нататък, които след това са били употребявани за цели, които са отвън закона ".
Адвокатите напомнят, че в интернационален проект пробивът докара до такава степен, че редица страни отказаха да споделят данни с Национална агенция за приходите. Глобалният конгрес за бистрота и продан на информация за данъчни цели също спря да обменя информация с Национална агенция за приходите и към момент не е ясно дали " мораториумът " продължава. Така или другояче, България понесе изключително тежък репутационен удар, акцентират юристите.
Заради всички тези аргументи в груповия иск се упорства Национална агенция за приходите да бъде наказана на следното:
- да информира безусловно всички наранени от теча над 6 млн. български жители, както повелява GDPR.
- да приключи правенето на описи от вида Qne Qnev или да изясни какви са задачите и изгодите от основаването им.
- да потърси имуществена отговорност на директно виновните за пробива.
- да приложи всички ограниченията за отбрана на персоналните данни, които европейското и българското законодателство изискват.
- да възвърне обмена на информация с Глобалния данъчен конгрес.
- да възложи независим одит, който да даде оценка съответна ли е НАП от позиция на размера и чувствителността на данни, които обработва, и да се разгласява одитният отчет.
Искът е заведен в края на предходната седмица, като на процедура сплотява 13 искови молби. " Сега чакаме противоположна връзка от съда, който евентуално ще изиска спомагателна информация, показват юристите, като прецизират, че воденето на делото е допустимо с помощта на безвъзмездната финансова помощ тна.
Това е следващо сходно дело против приходното ведомство, само че в тази ситуация забавното е, че ищците нямат финансови искания, а желаят съдът да подреди на данъчната администрация да извършва отговорностите си. Всъщност и при множеството от предходните каузи задачата на засегнатите е не толкоз да получат обезщетение, едвам " дисциплинират " приходната организация.
Какво се случи?
През лятото на 2019 година след хакерска офанзива против осведомителната система на Национална агенция за приходите данни на милиони физически и юридически лица, събирани за задачите на данъчното облагане, изтекоха в интернет. Докато абсурдът, добил известност като " Национална агенция за приходите лийкс ", се вихреше, тогавашният директор на приходното ведомство Галя Димитрова бе в отпуск и реши да не го приключва предварително. Министърът на финансите Владислав Горанов откри държанието на подопечната му служителка за обикновено и не я в профил, а тя не откри причина да подаде оставка въпреки грандиозния скандал.
Впоследствие организацията беше санкционирана с 5.1 млн. лева от Комисията за отбрана на персоналните данни. Санкцията е обжалвана от данъчната администрация в съда и разногласието още се точи. Засега единствените осъдени за " Национална агенция за приходите лийкс " са двама чиновници от ИТ отдела на Национална агенция за приходите, които бяха уволнени.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ